Числата управляват света.

Питагор

Можем да гадаем какво точно е имал предвид Питагор, но безспорно тази кратка сентенция е признание за интелектуалната сила на математиката. Най-абстрактната от всички науки от древността до ден днешен влияе неотразимо на всяка човешка дейност. Математическата логика, модели и алгоритми са гръбнакът на съвременните технологии. Но технологиите въоръжиха математиката с мощни изчислителни и аналитични средства и все повече развитието й, както и това на другите науки, не може да бъде отделено от развитието на технологиите. Математикът и философ Бертран Ръсел сполучливо отбелязва, че без Питагорейците (древните математици) дори теолозите навярно нямаше толкова усилено да търсят логически доказателства за съществуването на Бога и безсмъртието.

Математиката, като най-прости отброявания, първоначално използвайки пръстите на ръката, а след това чертите върху камъни и кости, е възникнала и се е развила в периода 30 000 – 20 000 години преди Христа, а прочутата Питагорова теорема е изведена около 600-та година преди Христа. Но биологичният род Homo (човек) се формира в пет вида преди 2 милиона години, а единственият оцелял вид Homo Sapiens – преди 150 хиляди години. Науката досега не е открила причините, отключили когнитивната революция в нашия мозък, но е установила, че тя започва преди 70 хиляди години. Следващите революции, променили коренно света, са земеделската – преди 12 хиляди години, научната – стартирала преди 500 години, първата промишлена и втората земеделска революции – преди 250 години, и информационната революция (като част от научната) – само преди по-малко от 50 години.

Дискусиите за факторите, определящи човешкия прогрес и бъдеще, не затихват. Теолози, учени, писатели, политици, предприемачи и представители на всички професии и култури активно участват в търсенето на истината. Широко употребявани и сякаш ясни за всички понятия като просперитет, прогрес, щастие, също са подложени на преосмисляне. Така и трябва и да бъде. Времената и гледните точки се променят. Настоящето изложение няма за цел да анализира основните конкуриращи се тези на съвременните мислители. Тук акцентираме само на тази от тях, която ще ни позволи да разбираме по-добре и да прогнозираме по-точно съвременното социално-икономическо развитие. Тезата е, че зад всеки дълъг (над 50 години) период на подем в човешкия прогрес стои дълъг период на подем в иновациите и технологиите. Последните 200 години история са ярка демонстрация, че страните, които своевременно приемат иновациите и последователно прилагат новите технологии, са като правило в челото на развитието и на социалния прогрес. Технологичните вълни идват във все по-големи пакети, много по-чести, по-бързи, по-мощни, с разрушителната сила на цунами, разчиствайки пътя на радикално нови продукти, индустрии, бизнес модели и което е много важно – на нови обществени отношения. Технологичното експоненциално развитие вече е незаобиколим и решаващ политически фактор за настоящето и бъдещето на всяка страна и на света.

Ще се спрем накратко на основните понятия: иновация, технология, технологична революция.Разграничаването и разбирането на процеса на тяхното възникване, съзряване и затихване има голямо практическо значение за формирането на икономически и политически стратегии и решения.Ще очертаем в едри щрихи генезиса и потенциала на основните технологии, които формират очакванията ни за бъдещето.

3.1.  ИНОВАЦИИ

Иновацията е новата религия, 
която обединява лявото и дясното в политиката.

Грегъри Дейнс, Университет на Кеймбрийдж

През 1925 г. Николай Кондратиев поставя началото на теорията на дългите икономически цикли. Те имат характера на вълна с фази на възникване, разширяване, повратна точка, стагнация и рецесия. Редица видни икономисти след него анализират факторите, последствията, видовете и фазите на циклите.

Вълните на Кондратиев са в основата на теорията на иновациите, развита от Джоузеф Шумпетерпрез 30-те години на миналия век. Според нея пакет от иновации, със силата на креативно разрушаване, предизвиква технологични революции, които създават нови водещи промишлени и търговски сектори и протичат в 50-60-годишни макроикономически цикли.

Вълните на Кондратиев в теорията на иновациите на Шумпетер. Източник: The Economist, 20 Feb 1999

Моторът на тази непрекъсната сила на творческо унищожение е технологичната промяна.Ключовите носители на първата индустриална революция (1770-1850 г.) са водната механична сила, памукът, текстилът и желязото. Втората вълна е създадена от технологията на парния двигател, железопътния транспорт и стоманата. Третата – от електрификацията, двигателя с вътрешно горене и химикалите. Четвъртата - от електронизацията, автоматизираните процеси, авиацията и нефтопродуктите. Последната (1970-2020 г.) - от софтуера, дигиталните мрежи и новите информационни и комуникационни технологии. Всяка една от дългите вълни се отличава с продължителен период на социална модернизация и нарастваща икономическа производителност.

Шумпетер идентифицира иновациите като критично измерение на икономическата промяна. Той пледира, че пазарната мощ, произхождаща от иновациите, може да осигури по-добри резултати от невидимата ръка на пазара и ценовата конкуренция. Технологичните иновации често създават временни монополи, позволяващи за кратък период необичайни печалби, но бързо намират конкуренция и конкурентни продукти.

Източник: Garthner

Клейтън Христенсен въвежда и анализира термина разрушителна иновация (disruptive innovation) през 1995 г. като иновация, която създава нов пазар и нова стойност и евентуално разрушава съществуващ пазар и стойност, измествайки пазарни лидери и продукти. Тя не само отнема пазара на старите продукти, но често прави безполезна цялата инфраструктура за производството им. Компаниите, които не разбират процеса и не могат да се приспособят навреме, изчезват, но израстват нови. Закриват се работни места с установени професионални умения, но се откриват нови места с изисквания за нови умения.

Пример на мощна разрушителна иновация от края на миналия век са мобилните телефони, които изместват напълно фиксираните кабелни линии. През последните месеци сме свидетели на възникването на друга иновация с голяма разрушителна сила – автономните коли, които ще изместят колите с водачи.

Както Шумпетер удачно е отбелязал, една нормална здравословна икономика не е тази в равновесие, а тази, която постоянно се разрушава от технологични иновации. Компаниите, които уловят зараждането и следват вълновите цикли, просперират, но истинските технологични лидери са създателите на вълните. Останалите, в най-добрия случай, са талантливи имитатори и платежоспособни потребители на новите продукти.

Графиката на Джефри Мур по-долу показва цикъла на живот на иновациите. В стандартното камбанообразно разпределение на oдобрението от пазара се открива „пропаст”- недостиг на доверие, непосредствено след фазата на възникване на иновацията. Тя погълва част от иновациите в ранен етап, но други, които успяват да прескочат „пропастта”, получават бурна пазарна подкрепа.

Източник: Geoffrey Moore’s Technology Adoption Lifecycle

Иновациите често са затворени в компанията, която ги развива и прилага. Но все повече се налага отвореният модел на иновационно развитие, в който създадените приложения на иновацията извън компанията дават много по-бърз пазарен тласък на новите продукти.

Източник: https://www.slideshare.net 3.2. ТЕХНОЛОГИИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕВОЛЮЦИИ

В античната философия Аристотел определя технологията като правене на нещата от човека, който имитира природата. Занаятчийското знание е само една част от човешкото знание. Подобно разбиране за технологията доминира и през Средновековието.

Франсис Бейкън (1561-1626), широко известен с фразата „Знанието е сила“, акцентира на връзката между експерименталното изучаване на природата и техническите проекти.

Източник: Харвард бизнес ревю 2016

Бързото развитие на технологията през 19 и 20 век дава тласък и на осмислянето на нейната същност. Американската асоциация за научен напредък определя технологията като мощна сила в развитието на цивилизацията. В днешния свят технологията е сложнa социалнa система, което включва не само научни изследвания, дизайн и умения, но и финанси, производство, управление, труд, маркетинг и поддръжка.

В най-широк смисъл, технологията разширява способностите ни да променяме света. Но резултатите от промяната на света често са сложни и непредсказуеми. Те могат да включват неочаквани ползи, неочаквани разходи и неочаквани рискове, всеки от които може да рефлектира в различни социални групи по различен начин и в различно време.

Свръхцикълът на Гарднърдемонстрира как се развива във времето възприятието на технологиите от пазара, който е манипулиран от върхове на свръхочаквания и от падения на свръхразочарования на потребителите, докато намери равновесие в платото на реалната потребност.

Източник: www.gartner.comИзточник: allaboutlean.com/industry-4-0/

Технологичната революция е сравнително кратък период от време, когато една доминираща технология (или набор от технологии) се заменя с друга доминираща технология (или набор от технологии). Новата технологична революция трябва да увеличи съществено производителността и ефективността на труда. Тя включва не само материални промени, но и промени в управлението, обучението, социалните взаимодействия, финансирането, методите за изследване и т.н. Технологичната революция пренаписва материалните условия на човешкото съществуване, а също така прекроява културата, обществото и дори човешката природа.

Концепцията за технологичната революция се основава на идеята, че технологичният прогрес не е линеен, а вълнообразен. Технологичната революция може да бъде в един сектор или да предизвика универсални радикални промени в повече сектори.

Технологиите, според Американската асоциация за научен напредък, силно повлияват хода на историята и природата на човешкото общество и продължават да го правят. Големите революции в селскостопанските технологии вероятно са имали по-решаващо влияние върху начина, по който живеят хората, отколкото политическите революции. Промените в санитарната и превантивната медицина са допринесли за експлозията на броя на населението (а и за неговия контрол). Микропроцесорът променя радикално начина, по който хората пишат, изчисляват, банкират, оперират, извършват изследвания и комуникират помежду си. Технологията в голяма степен е отговорна за мащабни промени, като засилената урбанизация на обществото и драматично нарастващата икономическа взаимозависимост на страните по света. В исторически план някои теоретици вярват, че технологичните промени предизвикват социална промяна, докато други вярват, че социалните промени водят до технологични промени. Ясно е обаче, че поради мрежата от връзки между технологичните и другите социални системи много влияния действат и в двете посоки.

Редица индикатори сочат, че днес сме в началото на нов 40-50-годишен период на подем в развитието, задвижван от голяма иновационна вълна, която все повече прилича на цунами.Не може да не забележим - как учени, мислители и предприемачи от цял свят настойчиво ни предупреждават: достигнали сме до уникални научно-технически знания и умения, държим в ръцете си „магическа пръчка“, навлизаме в „територията на Бога“, решенията как да приложим технологиите ще определят съдбата ни необратимо – ще ни издигнат скокообразно от предисторията в истинската история на човешката цивилизация или ще ни изтрият завинаги от лицето на Земята.

Един от тези визионери, астрофизикът Мартин Рейс, наскоро пише: „Нашата Земя е съществувала в продължение на четиридесет и пет милиона столетия и навярно (ако не бяха хората) ще съществува още шейсет милиона столетия, докато Слънцето умре като звезда. Но този век може да бъде определящ момент. Това е първото събитие в историята на нашата планета, когато един вид има в ръцете си бъдещето на Земята заради овластяването ни с бързо развиващи се технологии. Ние, хората, имаме правото да се чувстваме уникално значими като първият известен вид със силата (и отговорността) да формира своето бъдеще - и може би бъдещето на разума в Космоса. Три нови технологии ще бъдат от решаващо значение през 21 век: напреднали биотехнологии, изкуствен интелект (в т.ч. роботите) и способността да изследваме Космоса. Всички те се развиват толкова бързо, че не можем да предскажем с увереност какво ни очаква дори до края на настоящия век: трябва да запазим умовете си отворени към трансформиращите постижения, които сега могат да изглеждат научна фантастика.“

Нека разгледаме жалоните в историята на основните съвременни технологии, трендовете и тяхното вероятно влияние върху прогреса в следващите няколко десетилетия , т.е. отвъд ограничения хоризонт на днешните ни представи.

3.3. ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

„Когато безжичната връзка е перфектно приложена, цялата земя ще се превърне в огромен мозък, което всъщност означава, че всички неща ще са като частица от истинско и ритмично цяло. Ние ще можем незабавно да комуникираме, независимо от разстоянието. Не само това, но и по телевизията и телефонията ще се видим и ще се чуем един друг, сякаш сме изправени лице в лице, независимо от разстоянието на хиляди километри; а инструментите, чрез които ще можем да направим това, ще бъдат невероятно прости в сравнение с настоящия ни телефон. Човек ще може да носи един в джоба на жилетката си.“

Никола Тесла, 1926

В началото бе Словото. То запали въображението. Но практическото начало положиха цифрите много преди Никола Тесла да предскаже мобилния телефон. През 1703 г. математикът Готфрид фон Лайбниц предлага концепцията, сега известна като дигитализация, а по-късно Бооле (1854), Шанон (1938) и Щибиц (1940) я доразвиват. Дигитализацията е преобразуване на аналогова информация във всички форми (текст, фото, звук, глас и др.) в дигитална форма (една от двете цифри 0 или 1) чрез скенери и специализирани чипове, така че информацията може неограничено и универсално да се ползва, обработва, съхранява, споделя и предава чрез различни електронни устройства и мрежи.

Източник: www.martinhibert.net

Дигитализацията е нарастващо взаимодействие и сближаване между цифровия и физическия свят. Цифровият свят има три основни елемента:

• Данни: цифрова необработена информация от сензорни устройства;
• Научен анализ: използването на данните с алгоритми за получаване на полезна информация и нови знания;
• Свързване: обмен на данни между хора, устройства и машини (включително машина-машина) чрез цифрови комуникационни мрежи.

Тенденцията към по-голяма дигитализация се определя от паралелния напредък във всичките три области:

• увеличаване на обема на данните, благодарение на бързо намаляващите разходи за сензори, нови сензори почти за всичко и съхранение на данни;
• бързият напредък в аналитичните и изчислителните способности на хардуера;
• по-голямата свързаност с по-бързото и по-евтино предаване на данни между всички в централизирани, децентрализирани и дистрибутирани информационни системи

Първият електронен компютър е представен от Джон Атанасов през 1939 г., последван от Simon - 1950 г., Apple II - 1977 г. и IBM PC - 1981 г. Производителите на компютри и производителите на микропроцесори се обособяват бързо като различни бизнеси, което подпомага по-нататъшното стандартизиране на хардуера. В паралел стартира и софтуерната индустрия, първоначално подценявана от мнозина. Първият компютърен език Фортран е представен от Джон Бейкъс през 1968 г. Последващото бурно развитие на софтуерни компании като Майкрософт, Оракъл и IBM поставя всичко на мястото си. „Майката на всички демо“, Дъглас Енгелбърг дава идеите за клавиатура и мишка, които правят компютъра персонален и общодостъпен.

Първата мрежа ARPANET свързва академични и военни локални мрежи през 80-те години в САЩ. Началото на 90-те бележи трансформацията към Интернет като глобална система на взаимно свързани компютърни мрежи, използващи стандартен комплект протоколи TCP/IP.

Следващият голям скок е World Wide Web, изобретен през 1989 г. от Тим Бърнърс-Лий. Първият уебсайт се появява онлайн на 6 август 1991 г. Същата година двата проекта WWW и Internet се сливат. WWW е информационно пространство, където документи и други информационни ресурси са адресирани чрез Uniform Resource Locators (URLs), свързани са с hypertext links и са достъпни в Интернет. Това събитие само за няколко години отключи възможността за интерактивност в Интернет на милиарди хора.

Съвременният Интернет предоставя постоянно нарастващи приложения като имейл, интернет телефония и телевизия, онлайн музика, игри и видео, онлайн медии, социални мрежи, безплатни информационни масиви, знание за всичко, което се досетите, търсачки, финанси, туризъм, онлайн търговия, онлайн обучение, онлайн услуги.

През последните 50 години, съгласно закона на Мур, на всеки 24 месеца процесорите ставаха два пъти по-мощни и все по-малки, вече много близо до граничните си стойности, лимитирани от размера на атомите. Мощните миниатюрни процесори и Интернет услугите, заедно с безжичните, мобилни и облачни технологии направиха от персоналния компютър смартфона, въоръжавайки всеки потребител с огромна персонална информационна и комуникационна мощ с размерите на джобен портфейл.

Но най-голямата промяна в информационните технологии през последното десетилетие предизвикаидеята за свързаност. Свързаност на всички дигитални устройства в локални мрежи, локалните мрежи в глобална мрежа, зареждане на мрежата с информационни масиви и обновяващи се бази данни, обособяване на специализирани платформи, свързаност на платформите, свързаност на всеки с всеки и с всичко материално - стационарно и движещо се, автономна свързаност на нещата, мобилна и облачна свързаност – Интернет на хората, Интернет на нещата, Интернет на системите, Интернет на тялото, Интернет на всичко или почти на всичко в живия и материален свят. Добавете към това зараждащата се мощ на двойката „биологичен-изкуствен интелект“ и ще получите последния сегмент на драматичната и завладяваща картина на технологичното развитие.

Предстои наред с „Интернет на хората“ да се потопим в многократно по-големите „Интернет на нещата“ и „Интернет на индустриалните системи“. Експертите прогнозират интернет на ценностите, разпределителните и доверителните отношения във всички области, базиран на крипто- и блокчейн- технологиите.

В реалния свят винаги е доминирало разделението между тези, които правят нещата и други, които ги ползват. В приложенията на Интернет на нещата за производители и консуматори ще доминира свързаността между умни неща с умни неща и на умни неща с изкуствен интелект. Тя ще доведе до редуциране на продажбите на крайни продукти - като скъпи машини, и до повишаване на продажбите на услуги с машини. Бизнес моделът „продаване на услуга като услуга“ ще обхваща все повече продукти и ще повишава ефективността, както за производителя, така и за потребителя, намалявайки разходите за консумативи и поддръжка и увеличавайки качеството и надеждността. Все по-ясно ще става за всички, че несвързаната машина е мъртва, че само умните, оборудвани със сензори и свързани неща генерират и споделят данни. Алгоритмите на изкуствения интелект ще разчитат данните в облака, извличайки нови знания и стойност, които ще прилагат в управлението на процесите в реално време, както и за създаването на нови продукти с нова потребителска стойност. Един от най-важните проблеми и същевременно голяма бизнес ниша е защитата на собствеността на данните от конкуренти и от други нерегламентирани ползватели.

Източник: gartner.com

Новите бизнес модели „Софтуер като услуга“, „Облачни услуги и хардуерен капацитет като услуга“, „Онлайн търговия като услуга“, „Инфраструктура като услуга“, „Платформа като услуга“ и други подобни позволяват на малки и средни компании да ползват недостъпни до сега за тях скъпи софтуери, решения и устройства. Предстои широко приложение на бизнес модела за дистанционна, частична и почасова трудова ангажираност в услугите, на споделено ползване на оборудване, транспорт, жилища и всеки скъп, но незает постоянно от потребители продукт. Това ще даде тласък за иновации и растеж по цялата верига.

Онлайн търговията и дигиталният маркетинг дават непознати до сега възможности за всеки качествен продукт на конкурентна цена да намери бързо пазари и крайни купувачи. Онлайн платформите за търговия, логистиката за доставка, платежните инструменти и структури вече са ефективно и надеждно функциониращи във всички развити пазари. Разходите да маркетираш продуктите, услугите и уменията си падат и стават достъпни за малки и средни предприятия, както и за всеки човек, който има какво да предложи на потребителите от цял свят.

Дигиталните платформи са новите градивни елементи на бизнеса. Всяка организация ще има комбинация от поне пет платформи за цифрова технология: информационни системи, опит с клиентите, анализи и проучване, интернет на нещата и бизнес екосистеми. Според McKinsey Global Institute условията за конкуренция съществено се променят: взаимосвързаните мрежи от партньори, платформи, потребители и доставчици преживяват революция на екосистемата на бизнеса. Линейните вериги на стойността от миналия век се заместват постепенно от хоризонтални платформи и екосистеми „всеки към всеки“.

Източник: https://coinjournal.net/

Платформите са много повече от традиционните корпорации, отбелязва тинк-танкът Демос Хелзинки: „Платформите са нов, непредвидим и силен потребител на властта, които обединяват нуждите на хората, физическите активи и труда. Фирми като Amazon, Facebook, Google, Salesforce и Uber създават онлайн структури, които позволяват широка гама от човешки дейности. Това отваря пътя за радикални промени в начина, по който работим, общуваме, създаваме стойност в икономиката и се конкурираме за печалби. В бъдеще всички наши взаимодействия с непознати ще бъдат улеснени от глобалните цифрови платформи: от търговия до срещи, от услуги до партньорска помощ. Платформите понижават разходите за взаимодействие и са успешни поради факта, че позволяват само определени видове взаимодействия да се случват. Второ, те се стремят да бъдат глобални монополи, т.е. те работят само, ако всички ги използват и използването им е напълно или почти безплатно. Поради това платформите растат и се разпространяват с бързи темпове. Правителствата няма да могат да контролират платформите.Когато все повече от живота ни се премества в цифровата сфера, основното човешко право да имаш мнение в структури, които ни принуждават да участваме, става критично важно. Сегашните средства за контрол на платформите са изключително ограничени. Първата фаза на интернет е свързването на цялата информация с мрежата. Новите технологии свързват всички физически активи с мрежата, в крайна сметка я разтварят в нашата околна среда и дори в тялото ни. Приложенията се прилагат директно в мрежата. Подобен свят е драматично различен, но не много далечен от днешния свят.Следователно всеки, който има желание да има дума в бъдещето, ще трябва да обърне внимание на платформите по-скоро, отколкото по-късно.“

Блокчейн технологията (Blockchain) за безопасен трансфер на данни, документи и пари има потенциала да премахне посредниците и да създаде нова безопасна доверителна среда за обмен и регистрация на информация. Цената, която плащаме днес за доверие и безопасност, ще падне, ако отпаднат посредниците.

Bitcoin, известна преди всичко като най-популярната дигитална валута, е първата постоянна, децентрализирана, глобална, без доверителен посредник книга на записите на транзакциите с дигитална информация в Интернет. Това изобретение на анонимен автор(и) под името Satoshi Nakamoto е правилно разбрано от самото начало, че може да бъде приложено към всяка необходимост от надежден доверителен запис в Интернет.

Счетоводните книги са древни колкото писмеността и парите. 
Редом с тях са възникнали и регистрите на собственост.

Накратко, Blockchain позволява на хората да си изградят сигурни дигитални връзки, които са били невъзможни преди това. Данните се разкриват по различен начин, осигуряват се по различен начин и се записват по различен начин. Това променя цифровите взаимоотношения, създавайки способност да бъдат автоматизирани чрез „интелигентни договори“.

Според Уикипедия приложението на Blockchain технологията има голям потенциал за трансформиране на бизнес моделите в дългосрочен план и обещава да донесе значителна ефективност на световните вериги на доставки, финансовите транзакции, регистрите на активите и децентрализираните социални мрежи. Примерите включват платежни системи и цифрови валути, които не се нуждаят от финансови посредници, автоматично нотариално заверена документация без нотариуси, вкл. сделки с недвижимост и други доверителни услуги без посредник, автоматизиране на процеси, като регистрацията на събития и действия с правен характер, автоматизирано разпределение на печалби, дори събиране на данъци и други приложения.

В рамките на здравеопазването блокчейн има потенциала да предпазва както пациентите, така и медицинските заведения от проблеми в администрирането, застрахователни спорове и нарушения при ползването на лични данни.

Източник: https://kidsandteensonline.com/

Звучи странно, но навярно съвсем скоро няма да имаме необходимост от любимия ни посредник в социалните мрежи Фейсбук. И не само той, логично е да изчезнат всички частни платформи, паразитиращи върху монопола на обмен на информацията. Просто новите търсачки и социални мрежи в блокчейна ще ни свързват пряко един с друг, без преследващи ни навсякъде посредници, търгуващи с личната ни информация, без цензура и други неудобства, защото ще бъдат част от нова глобална информационна инфраструктура, която не принадлежи на никого, подобно на сегашния Интернет. Не се съмнявайте: най-блестящи умове в цял свят, запленени от идеята, вече активно работят един ден това да се случи.

Блокчейн записите имат потенциала да станат втората най-голяма иновация в счетоводството след модела „активи-пасиви“, дал тласък на доверителното финансиране на търговците от средновековна Венеция и останал до наши дни без особени изменения. Триканалното счетоводство, базирано на блокчейн, ще опрости счетоводния процес, ще редуцира разходите за неговата поддръжка, ще ликвидира измамите, ще направи излишни днешните счетоводители, одитори и данъчни инспектори. Сега действащата система за отчет, доверие и верификация напълно ще се преобрази.

Големите софтуерни компании вече предлагат блокчейн инструменти за разработка на приложения. В САЩ, Китай, Русия, Япония, Швейцария, Естония, ОАЕ навлизат първите лицензирани от правителствата продукти и решения.

Източник: https://www.dwavesys.com

Според много експерти далеч не сме видели всичко. Може би най-голяма предстояща промяна в информационните технологии ще предизвикаквантовият компютър. Процесорите, които използват тези компютри, са базирани на принципите на квантовата механика, за да ускорят значително скоростта и обема на обработка на информацията. Традиционните компютърни битове са двоични, съществуващи само като 0 или само като 1, и функционират като превключватели, които са включени или изключени. Квантовите Qubits могат да бъдат 0 или 1 като обикновени битове, но имат и квантови свойства, които им позволяват да бъдат едновременно 0 и 1. Това прави Qubits потенциално много по-мощни, или както Google ги нарича - квантово надмощие.

IBM, Интел, Майкрософт, Гугъл и китайски компании обявиха, че усилено работят в тази област с прогноза за продажба на стандартни устройства до 2020 г. IBM за пръв път отвори безплатен публичен достъп до пилотните си квантови процесори преди година, за да послужат като помощен инструмент за научни изследвания и катализатор в тази област. Към днешна дата потребители от цял свят са извършили повече от 300 хиляди квантови експеримента върху IBM Cloud. Същото направиха Гугъл и D-Wave.

Източник: https://plus.google.com

Бъдещите приложения на квантовите компютри могат да включват решаването на комплексни сложни проблеми, изискващи оптимизация на огромни масиви данни, с които сегашните най-бързи и мощни компютри не се справят, в т.ч.:

• Осигуряване на най-добри бизнес решения, оптимизирайки едновременно веригите за доставки, логистиката, производството и продажбите;
• Моделиране на финансови данни, процеси и анализ на риска;
• Осмисляне на базовата природа на атомните и молекулярни взаимодействия за откриването на нови материали и лекарства за нелечими днес заболявания като рак и диабет;
• Ускоряване на порядъци чрез разработването на алгоритми на изкуствен интелект;
• Кибер защита на информацията в облака.

Заместването на сегашната компютърна инфраструктура с квантова ще увеличи на много порядъци разполагаемата изчислителна мощ да обработваме данни за живата и неживата природа и ще ни позволи да стигнем до физическите и биологичните фундаменти и взаимодействия, разбирането на които днес е ограничено. Който постигне квантова изчислителна мощ, много по-бързо ще напредва и в технологиите, развиващи изкуствен интелект и роботика. Сигурно ще решим много от проблемите си, преобразявайки коренно живота, но вероятно ще стигнем и до нови емпирични и теоретични знания, които на свой ред няма да разбираме.Религиозни авторитети предупреждават, че науката е на една крачка от границата, където самият Бог ще даде знак, че по-нататък започва територия, непознаваема за човешкия разум.

На 19 януари 2018 г. Китайски сателит изпрати в Австрия първите квантово-криптирани данни, 
приближавайки ни до глобалния квантов интернет и непробиваема кибер защита.

Източник: University of Science and Technology of China

В заявлението за успешния опит китайските учени отбелязват: „Частните и сигурни комуникации са основни човешки потребности. По-специално, с експоненциалния растеж на използването на интернет и електронната търговия, от първостепенно значение е да се създаде сигурна мрежа с глобална защита на данните. Традиционната криптография на публичния ключ обикновено се основава на изчислителната невъзможност на определени математически функции. За разлика от това, разпределението на квантовите ключове (QKD) използва единични фотони в квантови суперпозиционни състояния, за да гарантира безусловна сигурност между отдалечените страни. Преди това разстоянието на квантовата комуникация беше ограничено до няколкостотин километра, поради загубите на оптични канали от влакна или свободно земно пространство. Перспективното решение на този проблем използва сателитната и космическата връзка, която може удобно да свърже две отдалечени точки на Земята с много намалена загуба на канал, тъй като по-голямата част от пътя на разпространение на фотоните е в празно пространство с незначителна загуба и декохерентност.“

Източник: 
University of Science and Technology of Chinа

Австрийските партньори в експеримента от Института за квантова оптика и информация заявиха - вече няма научни съмнения, че квантовият интернет да стане реалност.

Интересен е коментарът на това събитие на една от най-авторитетните американски консултантски компании Армстронг Екъномикс: „Quantum Encryption е мечта, която бързо се сбъдва. Квантовото ниво може да направи данните защитени и практически невъзможно да се хакнат. Това ще промени всичко. Интересно е, че Китай води играта. Изглежда, че сме прави в нашите компютърни прогнози.”

3.4. ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Интелектът е това, което най-много отличава нас, хората, от останалия биологичен свят.Способността да възприемаме информацията, да разсъждаваме, да я анализираме, структурираме и обратно - да я синтезираме в предположения и в ново познание, с което можем да си служим многоцелево, ни прави всесилни във времето. Само за 200 поколения и само за 4 000 години изминахме пътя от механичното сметало до изкуствения интелект. Достигнахме повратна точка, в която ставаме фактор за собствената си еволюция, комплексно и много по-бързо отпреди, променяйки обстоятелствата и самите себе си. Досега създаденото от нас увеличаваше главно физическите ни способности, пренасяйки механични функции, дейности и контрол към машините. Сега сме на прага да увеличим многократно интелектуалните си способности.Дори в този ранен етап не можем да си представим живота без изчислителната и комуникационната сила на устройствата, които масово използваме. Нещо повече, бързо свикнахме мощта им на всеки 24 месеца да се удвоява. Както казва Илон Мъск, със смартфона в джоба ние вече сме киборги. Предстои ни много от характеристиките, функциите и дейностите на биологичния интелект да пренесем постепенно към изкуствения интелект и роботите (надяваме се в наша полза), увеличавайки общия си интелектуален потенциал неограничено във времето, а навярно и в пространството. Да разгледаме контурите на средносрочните прогнози в развитието на изкуствения интелект и контурите на симбиозната двойка „биологичен - изкуствен интелект“.

Поради изключителната важност на темата, по-нататък ще приведем без интерпретация акцентите в проучването на Станфордския университет „Изкуствен интелект и живот през 2030 г.“ и констатациите в доклада на Националния съвет за наука и технологии на САЩ „Подготовка за бъдещето на Изкуствения интелект“, публикуван в края на 2016 г.

Терминът „изкуствен интелект“ (ИИ) се използва от 1956 г., но научните хипотези възникват по-рано и особено активно след изобретяването на първите съвременни компютри. От тогава мечтата за компютър с човешки интелект завладява въображението не само на писателите-фантасти, но което е по-съществено – на изследователите и предприемачите.

Известният тест на Тюринг, предложен през 1950 година, е проверка дали компютърът има разум в човешкия смисъл на думата. Тестът изглежда по следния начин: човек разговаря дистанционно с двама събеседници и на основание на отговорите на въпросите трябва да определи с кого разговаря - с машина или с жив човек; задачата на изкуствения интелект е да въведе човека в заблуждение, карайки го по този начин да направи грешен избор.

Източник: http://www.explainingthefuture.com

Източник: http://www.explainingthefuture.com

Изкуственият интелект (ИИ), според доклада на Станфорд, е наука и технологии, които са вдъхновени от начините, по които хората използват нервната си система и тялото, за да усетят, да научат, да разсъждават и да предприемат действия.

Работещите днес системи с ИИ са тясно специализирани да изпълняват само определени задачи.Тясно специализиран ИИ се внедрява с успех и все по-широко в научни изследвания, медицинска диагностика, образование, автоматизирани коли, роботика в редица индустрии, финансов софтуер, картографиране на технологии, смартфони с гласови команди, интелигентна логистика, езиков превод, разпознаване на ръкописен текст, разпознаване на образи и други приложения.

Понастоящем няма създаден ИИ с общо предназначение, който да има интелигентно поведение в различни области, подобно на човешкото, и да премине теста на Тюринг.Неговата разработка ще отнеме още няколко десетилетия, според американските експерти. Дотогава ще имаме повече познания и основания да обсъждаме хипотезата за супер-интелигентните машини, които експлозивно създават още по-интелигентни машини, извън контрол и в конфликт с биологичния интелект. Тези опасения са сериозни и трябва да се имат предвид, но не може да са водещи на този етап, подчертават авторите на двата доклада. По-позитивният възглед - че изкуственият интелект ще се развива безопасно като помощник и партньор на човека, доминира виждането на учените и политиците в САЩ в момента .

В основата на много от последните постижения и приложения на ИИ е съзряването на подходите и алгоритмите на машинното обучение, стимулирано отчасти от възхода на цифровата икономика, която генерира и използва големи количества дигитализарани данни. Други фактори са увеличаването на облачните изчислителни ресурси и търсенето на услуги като разпознаване на говор, образ и поддръжка на навигацията. Машинното обучение е провокирано също от впечатляващите успехи на изкуствените невронни мрежи, които сега могат да бъдат обучени с огромни масиви от данни и мащабни изчисления. Скокът в изпълнението на алгоритми за обработка на информация е придружен и от значителен напредък в хардуерната технология за изпълнение на основни операции като усещане, възприятие и разпознаване на обекти.

Накратко, актуалните подходи за създаване на ИИ сa:

Източник: http://www.opennn.netИзточник: https://elearningindustry.com

• Мащабното машинно обучение (Large-scale machine learning) или дизайн на алгоритми за обучение за работа с изключително големи обеми от данни;
• Дълбокото обучение (Deep learning) е клас процедури за обучение на машини за разпознаване на обекти в изображения, етикетиране на видео, разпознаване на активности, аудио, реч и обработка на естествен език;
• Подсиленото обучение (Reinforsment learning) е машинно обучение, фокусирано върху способността на ИИ за последователно вземане на решения, базирани на опита. Тук се разработват важни приложения на изкуствения интелект за предприемането на действия, променящи реалността в желана посока;
• Роботиката в момента се занимава с това как да обучава роботите, за да взаимодействат с околния свят предвидимо и безконфликтно в интерактивна среда, как да избират и следват маршрути и как да си взаимодействат с хората. Напредъкът в роботиката ще разчита на паралелен напредък в компютърното виждане и други форми на машинно възприемане, като звук и реч;
• Компютърното зрение (Computer vision)в момента е най-известната форма на възприятие на машината. За първи път компютрите могат да изпълняват някои задачи за виждане по-добре от хората;
• Обработка на естествени езици (Natural language processing) - бързо навлиза за разпространените езици с големи обеми от данни. Изследванията се насочват към разработване на усъвършенствани системи, които могат да взаимодействат с хората чрез диалог. Огромни крачки са направени за машинен превод на различни езици в реално време;
• Collaborative systems създават модели и алгоритми, за да подпомогнат развитието на автономни системи, които могат да работят в сътрудничество с други системи и с хората;
• Crowdsourcing and human computation изследва методи за увеличаване на компютърни системи чрез автоматизирани допитвания към човешкия опит за решаване на проблемите, които компютрите сами не могат да решат добре;
• Алгоритмичната теория на игрите и социалния избор (Algorithmic game theory and computational social choice) разработва икономически и социални измерения, като например как системите на ИИ могат да работят в ситуации с участието на хора или с други автоматизирани агенти, които ги представляват;
• Интернет на нещата включва изследвания на идеята, че широк спектър от устройства, уреди, превозни средства, сгради, могат да бъдат свързани помежду си, за да съберат и да споделят помежду си изобилие на сензорна информация, която да се използва за интелигентни цели;
• Neuromorphic computing е набор от технологии, които се стремят да имитират биологичната невронна мрежа, за да се подобри ефективността на хардуера и надеждността на компютърните системи.

Мярката за успех на приложенията на изкуствения интелект е стойността, която създават за човешкия живот.

Източник: https://abionic.com

Зад сложните автоматизирани системи с изкуствен интелект стои като правило проста и ясна логическа постройка:

• Дигитализацията на информацията и развитието на сензорната технология ни дават прецизни цифрови данни за процесите в реално време, за да ги управляваме;
• Облачните технологии позволяват да съхраняваме, обединяваме и процесираме големи данни в облака;
• Знаем как да обработим данните и какво можем да постигнем, прилагайки различни алгоритми на изкуствен интелект;
• Разполагаме с други напреднали технологии с приложение в почти всяка област на реалната икономика;
• Разполагаме с мрежови структури с висока степен на свързаност и мобилност;
• Следователно можем да автоматизираме всеки процес, който е измерим;
• Автоматизацията означава също да предадем контрола на машините, които още от времето на парния регулатор на Джеймс Уат се справят с това по-добре от хората;
• Така достигаме до автономност на все повече сложни автоматизирани системи с изкуствен интелект, които разширяват възможностите и подобряват живота;
• Вероятно до 2030 г. всички измерими промишлени процеси ще бъдат напълно автоматизирани.

През последната година станахме свидетели как успешното съчетание на няколко паралелно напреднали технологии ни приближава много по-бързо от очакваното до напълно автономни коли. Големите автомобилни компании, както и нови производители - като Тесла и Гугъл, тестват първите прототипи по пътищата в САЩ, Япония, Китай, Германия, Франция и Швейцария. Стотици хиляди километри са преминати без пътни инциденти.

Самоуправляващите се коли вероятно ще станат първия мащабен проект с изкуствен интелект, който ще получи масово одобрение сред населението. Изкуственият интелект ще управлява напълно една от най-важните инфраструктури – транспортната. Ще остане в миналото ежегодната загуба на милиони човешки животи по пътищата. Ще отпадне навярно и необходимостта да притежаваш личен автомобил. Травис Каланик СЕО на Юбер планира до 2030 г. компанията да предоставя услуги само с автономни коли. Американският институт на електроинженерите прогнозира 75% от всички коли до 2040 г. да са автономни. В края на септември 2017 г. Сенатът на САЩ гласува първото законодателство за автономни коли. Шофьорската професия ще остане в историята.

Автономни товарни влакове и кораби вече преминават успешно изпитания и до 2050 г. ще доминират в класическия железопътен и воден транспорт.

Свръхбързи транспортни технологии като Хиперлуп за междуградски наземни връзки увеличават средната скорост на движение над 1200 км в час. Ракетните пътнически кораби стават предмет на конкурентно промишленo проектиране и изпълнение. Днешните 15-часови трансконтинентални полети ще бъдат редуцирани в рамките на 30 минути.

Източник: http://bestdroneforthejob.com

Дронове - таксита, доставчици, контрольори и инспектори в земеделието, в строителството, в поддръжката на скъпи инфраструктурни проекти, дронове-застрахователни агенти и за каквото още се досетим, ще покриват постоянно и навсякъде небето над нас. От 2016 г. в САЩ и в Полша действат първите национални регулации за полетите с дронове.

"Харвард бизнес ревю" отбелязва: „Дроновете измерват различни параметри и характеристики на реалния физически свят по-добре, по-лесно и по-евтино от сателитите и самолетите. Оборудвани с прецизни камери, разнообразни сензори и софтуер с неограничени приложения, дроновете ще се превърнат в умни инструменти за събиране на данни. Данните автоматично ще се натрупват в облака за анализ и реакция за потребителите в реално време. Дроновете бързо ще сканират територията на целия свят в детайлни 3D карти и ще летят, ползвайки тези карти за навигация.“

Следващото поколение дронове ще бъде с вграден изкуствен интелект за летящи роботи и ще изпълнява много по-сложни операции, например във високото строителство, поддръжката на трудно достъпни и опасни съоръжения. Умните дронове и летящи роботи ще бъдат част от Интернета на нещата. Тяхната свързаност ще трансформира дейностите, които те обслужват. В следващото десетилетие тази технология ще расте бързо, превземайки въздушното пространство над земята. PwC оценява глобалния пазар на дрон-услуги и решения на $127 млрд.

Роботите за дома (за почистване и за косене на трева) са успешна търговска достъпна реалност от няколко години. Този сегмент ще получи масово развитие със следващите стъпки на тяхното усъвършенстване и надеждност, добавяйки повече сензори и изкуствен интелект в устройствата на приемлива цена, в т.ч. способността им да комуникират с хората и да се движат свободно в домовете им.

Здравеопазването е област на приложение на изкуствения интелект с най-значим хуманитарен ефект. Превенцията, диагностиката и двойката “лекуващ лекар – изкуствен интелект” с активното участие на информирания пациент са в центъра на промените. От изкуствения интелект се очаква да минимизира лекарските грешки, които статистически са една от главните причини за преждевременна смърт или влошаващо се състояние на пациентите – над 440 000 случая годишно само в САЩ.

Роботът-зъболекар имплантира
изкуствени зъби.
Photo: South China Morning Post

Както и в други приложения, генерирането и натрупването на достоверни данни от лекарите и от преносимите сензори е ключов въпрос. Няма непреодолими технически трудности до няколко години технологията за автоматизирано разпознаване на образи да стане достатъчно прецизна, което в съчетание дори с наличната апаратура за медицинска образна диагностика ще доведе до значими подобрения. Хирургическата роботика вече успешно асистира медиците в много операции.

Комбинацията от здравни и социални персонални данни, споделянето на данни в групи и платформи през мобилни приложения бързо нараства и все по-масово се ползва. Това навярно ще породи нови продукти и методики за превенция и лечение. Персонализираните грижи за възрастни хора и за хора с увреждания ще бъде голямо поле за изява на изкуствения интелект и роботите с увеличаването на тази група като най-голяма в населението на развитите страни.

Изкуственият интелект навлиза и в образованието. Няма изследвания доколко той ще подобри ефективността на класическия образователен процес и доколко ще навреди с ограничаване на социалните контакти на децата и младежите. Но очакванията са големи във възможността да се персонализира образователната програма съобразно естествения напредък на ученика и изкуственият интелект да бъде добър асистент на преподавателя. Технологиите за превод, класифициране и обработка на информацията ще дадат улеснен достъп до знанието. Ученето през целия живот ще се осъществява с помощта на ИИ чрез виртуални уроци, персонални планове за преквалификация и усъвършенстване.

Приложенията на изкуствения интелект в аграрния сектор ще доведе до по-прецизно земеделие, основано на достоверни данни от сензорите на земята и на дронове във въздуха за състоянието на почвата, фазата на растеж и съзряване на културите, климатичните промени, третиране с необходимите химикали, торове и вода.

Източник: https://www.roboticsbusinessreview.com

Източник: http://bestdroneforthejob.com

Метерологията ще работи като напълно автоматизирана автономна система от милиони сензори и изкуствен интелект. Интелигентни системи за предупреждение на бедствия с базирани сензори, например на кулите на мобилните оператори, ще намалят радикално потенциалните щети от закъснели или фалшиви предупреждения.

Източник: http://erichorvitz.com

Възможностите на биологичния интелект самостоятелно да възприема, изучава и анализира огромните по обем и съдържание потоци данни, с които ни заливат сензорите около нас, са крайно ограничени. Структурирането, разчитането и интерпретацията на Big Data с помощта на изкуствения интелект е вече разширяваща се реалност и ще доведе до много по-съвършено управление на икономическите, социалните и биологичните процеси.

Съвременните логистични системи стават все по-бързи и ефективни и допринасят за създаване на нова стойност и растеж. Понятия като „производствен склад“ и „склад за готова продукция“ постепенно изчезват и се размиват в динамиката на логистичната верига. Повечето от складовете на Амазон например вече са напълно роботизирани и стоките в тях се задържат само за времето на обработка и маршрутизация. ИИ за разчитане на ръкописни текстове обработва 25 млрд писма годишно в САЩ, спестявайки стотици милиони долари. Предстои скоро да предадем изцяло управлението на логистиката на изкуствения интелект.

Дефинирането на дългосрочни визии за сложни системи, като национални икономики или цели индустрии, включва разглеждането на различни сценарии, основани на знанието днес, на най-добрите практики, на фактори и индикатори, които са ключови за това определени събития да се случат, отчитайки също свързаните разходи и рискове. Става все по-очевидна ползата от ИИ привземането на решения и приложението им как трябва нещата да се случат оптимално. Ако сега в центъра на вземането на решения е човекът-лидер, то в близко бъдеще растящата лавинообразно маса от данни ще се процесира основно от ИИ и все по-голяма част от рутинните решения ще се формират и изпълняват автоматично, минимизирайки човешките грешки и освобождавайки огромен човешки капацитет и време. ИИ ще подготвя палитра от най-вероятни модели и сценарии на развитие за особено важни казуси, които човек ще запази като своя изключителна територия за управление. Очевидно това ще бъдат решенията с непредсказуем точен резултат, изискващи поемането на значим риск и проявата на мъдрост. Тук двойката „човешки интелект - изкуствен интелект“ ще бъде незаменима и най-ефективна.

Източник: http://erichorvitz.com

Един от подходите в разработването на изкуствен интелект (Reinforcement learning) се основава на идеята, че сме в състояние не само да анализираме данните, да моделираме и прогнозираме сценариите на бъдещо поведение на изучаваните обекти, но и да създадем автоматизирани системи, които да могат директно да въздействат, променяйки благоприятно обстоятелствата и формирайки бъдещето на процесите и обектите в желаното направление.

Източник: http://erichorvitz.com

Източник: http://erichorvitz.com

Само въпрос на време е анализът на делата в правораздаването да става с ИИ по-прецизно и по-бързо. Повишената сложност на тези процеси дава възможност за по-дълбоко ниво на анализ за откриване на доказателства и правни аргументи. Редица стартъп компании вече разработват тези приложения.

Съвсем скоро изкуственият интелект ще стане неразделна и много полезна част от ежедневния ни живот както водата и електричеството, за които се замисляме само ако спрат аварийно или ако месечната ни такса е нараснала необичайно. Експерти оценяват икономическия ефект от Изкуствения интелект да надмине 50 трилиона долара до 2025 г.

ДОКЛАДЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ при Президента на САЩ, публикуван в края на 2016 г. препоръчва мащабни мерки и подробен план за по-нататъшно развитие на ИИ, резюмето на които считаме, че би било интересно и полезно за българските читатели, за да добият представа от първоизточника за какво става дума:

• Правителството трябва да приоритизира фундаменталните и дългосрочни изследвания на ИИ и да увеличи държавното финансиране на граждански проекти;
• Стимулиране на частните инвестиции за изследвания и приложения на ИИ чрез грантове, поддръжка на пилотни частни проекти, държавни поръчки за нови навлизащи продукти с ИИ;
• Федерална подкрепа на всички образователни инициативи, свързани с ИИ, вкл. стипендии за докторанти, акредитиране на образователни програми за ИИ и др. В образователните институции на всички нива - училища, колежи и университети, е необходимо да се включат повече програми за ИИ, учители и преподаватели, които да гарантират подготовката на изследователи за нуждите на науката и специалисти за нуждите на икономиката;
• Частните и публичните институции се окуражават да изучат дали и как отговорно да използват ИИ и машинното обучение по начин в полза на обществото;
• Федералните агенции трябва с приоритет да погледнат на предоставянето на отворени данни за машинно обучение и стандартите за отворени данни за ИИ. Предоставянето за отворено ползване от науката и частния сектор на значително количество данни на правителството по различни направления ще даде мощен тласък на разработка на нови приложения;
• Стандартите за ИИ следва да стимулират развитието и предвид началния етап на повечето приложения да не са излишно подробни и рестриктивни;
• Департаментът по транспорта трябва да работи с индустрията и изследователите за предоставяне и споделяне на данни, както и за установяване на стандарти за автономните и безпилотни средства и включването им в транспортната система;
• Правителството трябва да инвестира в развитието и внедряването на автоматизирана система за управление на въздушния трафик с използването на ИИ, която да поеме нарастващия поток пилотирани и автономни летателни средства;
• Националният съвет за наука и технологии трябва да следи за напредъка на развитие на ИИ и да докладва периодично на висшето ръководство;
• Правителството трябва да наблюдава развитието на ИИ в други страни;
• Индустрията трябва да работи с правителството и да го държи информирано за напредъка.

НАЦИОНАЛНИЯТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН НА САЩ за изследвания и развитие на изкуствения интелект е само видимата част на инвестиционния айсберг в тази област. Няма публична официална информация за военно-приложимите разработки на ИИ, но може да се предполага, че става въпрос за постигане на тотално глобално превъзходство и за стотици милиарди долари финансиране до 2030 г. В паралел с тях е потокът от частни рискови капитали, който днес се излива в стартъп компаниите за ИИ. По-долу са изложени буквално и без коментар акцентите в седемте държавни стратегии на САЩ за развитие на изкуствения интелект:

1. Дългосрочните инвестиции в изследвания на ИИ са сърцевината на държавната политика в тази област, водещи до нови открития и иновации и позволяващи на САЩ да остане световен лидер. Те са необходими предвид дълбоките промени в икономиката и в обществото, които приложенията на ИИ предизвикват, в т.ч.:

Брой патенти за ИИ на големите американски компании
Източник:www.technologyreview.com

• нови алгоритми за интелигентна обработка на големите данни във всички области, откриване на нови знания и максимална полезна информация, скрита в тях;
• подобряване на способностите на ИИ да възприема чрез усъвършенстване на алгоритмите и хардуера, включително сензори за събиране на данни на по-дълги разстояния, с по-висока резолюция и в реално време; откриване, класификация, идентификация и разпознаване на обекти, особено в динамична среда; подобряване на точността и надеждността на възприятието на ИИ;
• разбиране на теоретичните базови възможности и ограничения на ИИ в сравнение с биологичния интелект и доколко те са свързани с нивото на сега използвания хардуер и софтуерни алгоритми;
• стремеж към създаване на системи ИИ с общо предназначение, проявяващи гъвкавостта на човешкия интелект с широк диапазон от познавателни дейности, включително обучение, език, възприятие, мислене, креативност и планиране;
• разработка на техники за планиране, контрол и сътрудничество на екипи от системи с ИИ и хора, които могат да работят съвместимо една с друга, но и с хора, и да се адаптират в динамично променяща се среда;
• насърчаване на изследванията за създаване на човекоподобен изкуствен интелект, който от една страна комуникира лесно с хората, а от друга – учи се самостоятелно и да изпълнява задачи, подобно на хората;
• разработка на по-способни и надеждни роботи все по-близо до човешките физически възможности и интелигентност, вкл. сътрудничество между роботи и между роботи и хора по надежден и предсказуем начин;
• развитие на хардуер с подобрена памет, скорост, паралелност и енергийна ефективност, адаптиран към алгоритмите на ИИ, например нейтроморфични процесори, вдъхновени от работата на мозъка и оптимизирани за работа на невронни мрежи;
• създаване на ИИ, приложим за подобряване на хардуера за ИИ, нови подходи за дизайн и оптимизация на хардуера, повишаващи ефективността и намаляващи консумацията на енергия на компютърните системи с висока производителност (НРС), многоядрени процесори, намаляване на движението на данни между процесора и паметта и функциониращи 10 пъти по-бързо от днешните суперкомпютри.

1. Разработка на ефективни методи за сътрудничество и взаимодействие на биологичния и изкуствения интелект, вкл. ИИ изпълнява функции заедно с човека, ИИ изпълнява функции с високо когнитивно претоварване за човека, ИИ изпълнява функции на мястото на човека в недружелюбни среди. Вместо да заменят хората, повечето системи ИИ да си сътрудничат с хората, за да постигнат оптимална производителност:

ИИ алгоритми за четене на човешки мисли, юни 2017  г.

Източник:www.kurzweilai.net

• търсене на алгоритъм за ИИ, който да е информиран за човешкото поведение, намерения, емоции и познания и безпроблемно общува с него; също екипни системи от ИИ, които са осведомени и безпроблемно общуват с много хора;
• развитие на ИИ, разширяващ и усилващ човешките възможности в широк спектър от области чрез стационарни устройства (компютри), носими уст

https://bgvision/tehnologichnite-vulni-razrushenie-i-vuzhod